Монографията е посветена на възможностите и реализацията на едни от най-високите научни и технологични постижения на човечеството – аерокосмическите методи и технически средства при решаването на един вечен и актуален проблем – изучаването на природните бедствия и екологични катастрофи като път към успешната борба с тях.

Най-напред се правят някои терминологични уточнения, кратко разглеждане на общи въпроси за природните бедствия, дават се кратки описания на аерокосмическите летателни средства от борда на които се извършват изследванията и се коментират основните насоки в борбата срещу природните бедствия. Последователно за всички тях – земетресения, наводнения, тропични циклони, вулкански изригвания, цунами, прахови бури, горски пожари, мълнии и други се дискутират онези техни елементи, които най-ефективно могат да се изучават с дистанционни аерокосмически технологии с цел прогнозирането, детектиране на възникването, следене на развитието, установяване на отрицателните последствия и щетите, мониторинг на възстановителните мероприятия и т.н. За всички тях най-напред е проследено накратко началото и хронологичното развитие на методите, техническите средства както за получаване на дистанционни данни, така и за обработката им. Всичко това е илюстрирано както с някои теоретични предпоставки, така и с конкретни примери.

Естествено разгледани са и работата и постиженията на българските учени и специалисти в тази насока.

Книгата е предназначена за широк интердисциплинарен читателски кръг – научни работници и специалисти по екология, геофизика, география, геология, метеорология и хидрология, авиация и космически изследвания, противопожарна охрана и гражданска защита, военни специалисти, медицински, планински и други спасителни служби, застрахователни деятели, инженери от различни специализации, учащи се от граждански и военни висши учебни заведения.

 

© Гаро Хугасов Мардиросян, автор, 2026